Читать онлайн книгу "Падам Си По Нея"
Падам Си По Нея
A. C. Meyer
„Това Рµ РєРЅРёРіР°, РЅРѕ може РґР° Р±СЉРґРµ холивудски филм“ - РљРћРЎРњРћРџРћР›Р?РўРђРќ Бразилия, „Падам СЃРё РїРѕ нея“ Музиката, модата Рё оживените пейзажи РЅР° Р РёРѕ РґРµ Жанейро поставят началото РЅР° необичайна любовна история. Животът РЅР° Мариана Коста Рµ прекрасен. РўСЏ РёРјР° невероятни приятели, близка Рµ СЃСЉСЃ семейството СЃРё Рё работи мечтаната СЃРё работа РІ международното известното РјРѕРґРЅРѕ списание „Be“. Р?РјР° само един проблем ... тя Рµ лудо влюбена РІ единствения РјСЉР¶, който РЅРµ само Рµ РёР·РІСЉРЅ нейната категория, РЅРѕ Рµ Рё напълно недостижим: шефа СЃРё. Карлос Едуардо Рµ уверен, секси Рё утвърден РјСЉР¶. РўРѕР№ излиза СЃСЉСЃ супермодели Рё СЂСЉРєРѕРІРѕРґРё успешносписание. Животът РјСѓ Рµ идеален; идеален, докато РЅРµ осъзнава, че РёРјР° чувства РєСЉРј най-малко вероятния обект РЅР° желания. Асистентката РјСѓ Рµ СѓРјРЅР°, секси Рё всичко, което РЅСЏРєРѕР№ може РґР° РёСЃРєР° РѕС‚ една жена - РЅРѕ тя РЅРµ само РЅРµ прилича РЅР° жените, СЃ които той обикновено излиза, тя Рµ негов служител Рё следователно недосегаема. РќРѕ единственото нещо, РЅР° което той сякаш РЅРµ може РґР° устои, Рµ близостта РґРѕ нея. Р?Р·РІСЉРЅ офиса, Каду Рё Мари СЃРµ наслаждават РЅР° нежност Рё страст. РќРѕ те СЃР° РѕС‚ напълно различни светове Рё когато тези светове СЃРµ сблъсат Рё заплашат РґР° унищожат РЅРµ само крехката РёРј РІСЂСЉР·РєР°, РЅРѕ Рё самото списание, Р·Р° което работят, те трябва РґР° решат дали любовта СЃРё струва РґР° рискуват всичко.
Рђ. РЎ. МЕЙЕР
Най-продаваният автор по цял свят
„Това е книга, която може да се превърне в холивудски филм“
РљРћРЎРњРћРџРћР›Р?РўРђРќ Бразилия
Падам си по нея
Рђ. РЎ. МЕЙЕР
Падам си по нея
Добри отзиви за „Падам си по нея“
„Ако харесвате завладяващи любовни истории с мигновени и силни страсти, „Падам си по нея“ от А. С. Мейер е перфектната книга за вас. Като сюжет. Книга е, но може да се превърне в холивудски филм. “
Рафаела Поло – журналист РІ РљРћРЎРњРћРџРћР›Р?РўРђРќ Бразилия
„Стилът на писане на А. С. Мейер е лек, забавен и опасно секси.“
Карина Риси – един от най-продаваните автори по цял свят
„Наистина харесах историята и мога да кажа, че първите впечатления от книгата на Мейер са прекрасни. Романът е от онези, които карат читателя да въздъхва, да се смее, да плаче и да се радва. “
Блогът на Apenas Um Vicio Books
„По много забавен начин са ни представени завладяващи герои, които ни карат да вярваме, че в любовта всичко е възможно. Тази книга е задължително четиво за тези, които обичат романтиката.“
Блогът на Amiga de Leitora Books
„Падам си по нея“ е невероятен роман, чието значение нараства с разглеждането на важни теми като социални предразсъдъци, морален тормоз и липса на морал в професионалните отношения. Тези теми дори причиняват болка на някои хора, но освен че придават ритъм на историята, гарантират и щастлив край.
Блогът на News da Cris
„Тази книга ни показва истинска героиня, изпълнена с несигурност, която е честна със себе си, и решава дали да рискува или продължи, когато сърцето й казва. Нещо, което научих, от това романтично четиво е, че трябва да се научим да обичаме и приемаме себе си до такава степен, че да го позволим и на другите.“
Блогът на Vigor Fragil Books
„Книгата РЅР° Рђ. РЎ. Мейер Рµ толкова приятна. Героите СЃР° С…РѕСЂР°, които можем РґР° срещнем РЅР° улицата Рё книгата РёРјР° плейлист, който РЅРё кара РґР° мечтаем… Влюбих СЃРµ РІ нея. Р? РґР° – Каду сега Рµ литературната РјРё любов.“
Блогът на Entre Todos Os Livros Books
РђРќРћРўРђР¦Р?РЇ
Музиката, модата и оживените пейзажи на Рио де Жанейро поставят началото на необичайна любовна история.
Животът на Мариана Коста е прекрасен. Тя има страхотни приятели, близка е със семейството си и работи мечтаната си
работа РІ известното РїРѕ цял СЃРІСЏС‚ РјРѕРґРЅРѕ списание „Бъди“. Р?РјР° само един проблем ... РўСЏ Рµ
лудо влюбена в единствения мъж, който не само не е от нейните среди, но е и напълно недостижим - шефа си.
Карлос Едуардо е уверен, секси и доказал се мъж. Той излиза със супермодели и управлява успешно
списание. Животът му е перфектен или поне, докато не признава, че изпитва чувства към най-малко вероятния
обект на желанията му. Асистентката му е умна, секси и всичко, което някога е искал от
една жена - но тя не само не прилича на жените, с които той обикновено излиза, а е негов служител и
следователно недосегаема. Но единственото нещо, на което той сякаш не може да устои, е да бъде близо до нея.
Р?Р·РІСЉРЅ офиса Каду Рё Мари СЃРµ наслаждават РЅР° нежност Рё страст. РќРѕ те СЃР° РѕС‚ напълно
различни светове и когато тези светове се сблъскват и заплашват да унищожат не само крехката им
връзка, но и самото списание, за което работят, те трябва да решат дали любовта си струва да рискуват всичко.
СЪДЪРЖАНР?Р•
(#ulink_78ccad0c-e112-54dc-872a-ef394f9884a0)
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Мари
Каду
Каду
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Каду
Мари
Мари
Каду
Мари
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Каду
Каду
Мари
Каду
Мари
Каду
Епилог – Мари
Каду
Благодарност
Р?нформация
За А. С. Мейер
(#ulink_214e18fe-98e2-58fc-a44b-284ee1111ee8)
(#ulink_42d43314-09c9-527d-8988-bbeb95ac87d2)
(#ulink_1733a404-90f8-5f20-938e-798d7536d128)
(#ulink_514478c6-3484-5d9f-9a7e-6c62b63c7c8c)
(#ulink_eb49b842-755a-5a79-a309-63b2c6f3e1af)
(#ulink_c6a7510a-78dd-50cd-9438-5a3c352e18e9)
(#ulink_02db3207-2e25-593a-8d76-27ad9181c79c)
(#ulink_9424fef9-22b1-5d1c-ab01-d9fd280de0ee)
(#ulink_2636f738-03ad-57ce-b2f4-d961624fb9c9)
(#ulink_5a262829-e44d-5460-9e32-cd09e56fc7ee)
(#ulink_da7dc044-a72e-5c5e-8704-c7f4a1f1b6c6)
(#ulink_905011bd-a48f-525e-97df-24b2b7aec60c)
(#ulink_66de95e2-2be7-5f77-b67d-e34181d68bee)
(#ulink_33b8d4e8-e70d-5a0a-9f55-779f326435e6)
(#ulink_d9caf851-4ae3-59ec-9e41-660abd9c78ea)
(#ulink_3e26ec41-48a1-5921-8cc2-6d7fdf594ed3)
(#ulink_6f2447af-d5d3-5757-acb8-6f915fca3ac1)
(#ulink_79349a3c-6b8a-54ab-b5a9-f5e97669c3b1)
(#ulink_ea3d5d55-6f98-5be1-8925-6334bab1d1b3)
(#ulink_c3ed98e8-4218-51e0-99eb-2c5ae38d16b6)
(#ulink_57084693-5298-5d48-be1a-3daeca61beb4)
(#ulink_b06cd7dc-2a4c-544d-8971-b9548c71ae96)
(#ulink_1084de0d-44bb-5f9b-a452-5da82ca37912)
(#ulink_a49ff222-8bb0-581b-aa28-7a388558ffc8)
(#ulink_d880b325-f7cb-5271-a72a-62949e8fc843)
(#ulink_7de3fa50-8422-559c-95a2-b4f194810155)
(#ulink_98fb0945-18cd-50cc-bab8-2a9594988c36)
(#ulink_b6d27515-e11d-5b2f-8fe0-e6367786b9c9)
(#ulink_eb76d44e-aa3f-5b88-8c9b-8b8729b982d7)
Тази книга е посветена на онази Мари, която се намира във всеки един от нас. Никога не забравяйте колко сте красиви, скъпи читатели, независимо от вашата фигура, коса или цвят на кожата. Гордейте се с това, което сте, защото сте специални!
Мари
Р—СЉСЉСЉРЅ! Р—СЉСЉРЅ!
Рћ, РїРѕ дяволите. Р?звивам СЃРµ Рё СЃРµ обръщам РІ леглото. Протягам СЃРµ, Р·Р° РґР° сложа алармата РЅР° телефона Р·Р° РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ Рё СЃРµ опитвам РґР° СЃРµ СЃСЉР±СѓРґСЏ. Мразя РґР° СЃРµ събуждам рано. Ставането Рµ толкова трудно, затова имам осем - РґР°, осем програмирани аларми, РїРѕ една РЅР° всеки петнадесет минути, само Р·Р° РґР° стана РѕС‚ леглото Рё РґР° отида РЅР° работа навреме.
Ставам бавно, протягам се и вземам хубав топъл душ, за да се подготвя за новия ден в „Бъди“, едно от най-уважаваните модни списания в страната.
През последните три години бях личен асистент на главния изпълнителен директор, Карлос Едуардо Мораес. Това е предизвикателна и изморителна работа, която изисква много креативност и компромис от моя страна. Ходя на работа по едно и също време всеки ден, но никога не знам кога ще се прибера. Но научавам много и мога да използвам много от наученото в бизнес курсовете си.
„Бъди“ Рµ чудесно място Р·Р° работа. Р?зкарвам РґРѕР±СЂРё пари, РјРЅРѕРіРѕ Р±РѕРЅСѓСЃРё Рё СѓСЃРїСЏС… РґР° взема магистърска степен РІ РґРѕР±СЉСЂ университет - всичко това СЃРµ плаща РѕС‚ компанията. Обичам работата СЃРё, въпреки че няколко неща РІСЃРµ още РјРµ притесняват - като начина, РїРѕ който повечето С…РѕСЂР° там СЃРµ отнасят СЃ мен.
Добре, може би да кажа повечето хора е несправедливо. Повечето ми колеги всъщност са наистина мили. Моделите, техните агенти и хората, свързани с тях, са друго нещо. Въпреки че се опитвам да бъда мила с всички, явно се различавам от повечето, които работят в тази област.
Р?злизам РѕС‚ РїРѕРґ душа Рё СЃРµ връщам РІ стаята СЃРё, Р·Р° РґР° СЃРµ облека. Спирам пред огледалото Рё СЃРµ гледам Р·Р° няколко минути - дългата СЃРё кестенява РєРѕСЃР°, обикновеното СЃРё лице. Тялото РјРё РЅРµ отговаря РЅР° стандартите Р·Р° красота, които виждам ежедневно РІ работата СЃРё, камо ли РЅР° стандартите, които обикновено налага обществото.
Е, това, че не отговарям на стереотипа в индустрията, не ме притеснява, а точно обратното. Лаис, най-добрата ми приятелка, казва, че съм като една от жените в рекламите на Dove за сапун - обикновена или „нормална“ жена. Аз съм типична бразилка с извити форми на тялото. Аз съм от мнозинството, което вместо размер две, носи размер дванадесет. Но наред с моделите и техните изкуствено съвършени изображения. . .
Отърсвам се от тези мисли, защото няма да ме отведат никъде и се фокусирам върху подготовката за работа и пристигането навреме. Шефът ми е страхотен, но мрази закъсненията. Да не говоря за сутрешния му ритуал.
Включвам музика и мелодичният глас на любимия ми певец изпълва стаята. Пея, докато обличам черна пола тип молив, която очертава извивките ми и бяла копринена риза с къс ръкав.
Завършвам визията си с високи токчета с телесен цвят, хубав чифт обеци и гривна. Ако има нещо, с което се гордея, това е моят стил. Може да не съм от моделите от списанието, но винаги съм добре облечена и елегантна, готова на всичко.
Нанасям грима си, когато мобилният ми телефон звъни. Забавното лице на моята приятелка се показва на екрана.
– Здрасти!
- Добро утро, Мари! Аз съм тук. Микробусът няма да ни чака!
Тя използва същата реплика всеки ден.
Усмихвам се и грабвам сакото и чантата си.
- Р?двам!
Живеем РІ Меер, крайградски квартал РЅР° Р РёРѕ РґРµ Жанейро. Работим РІ двата края РЅР° града Рё имаме късмета РґР° имаме РјРёРєСЂРѕР±СѓСЃ, който кара РѕС‚ Мейер РґРѕ Леблон, което Рµ СЂСЏРґРєРѕСЃС‚. Лаис слиза преди мен, РІ Ботафого, Р° аз спирам РІ Р?панема, където СЃРµ намира „Бъди“. Офисът Рµ РјРЅРѕРіРѕ изискан Рё модерен Рё РёРјР° невероятна гледка РєСЉРј океана.
Вземам асансьора от жилищната си сграда, като все още приглаждам дрехите си и когато стигам до приземния етаж, Лаис разговаря с един от съседите ми, Марсио. Готин, на двадесет и пет години, той притежава магазин за мъжки дрехи в местния търговски център. Но също така е истинска мъжка уличница.
- Я виж кой е тук, красивата Мариана - казва той, усмихвайки се по женкарски начин. Въпреки че ни спира дъха, знаем, че той не е подходящият тип мъж, с който да се забъркваме. Тези очи и тази усмивка може да ни привличат, но склонността му да сменя жени, както повечето мъже сменят чорапи, е гаранция за разбито сърце.
- Здравей, Марсио, добро утро! Хайде, Лаис. Закъсняваме - казвам набързо.
- О, Мари, той е толкова готин!
Лаис поглежда назад към мъжът-бонбон, докато бързаме към микробуса.
- Знам, но не е за нас. Хайде! Да вървим. Карам я да продължи с усмивка. Тя се смее, защото знае, че ако я оставя, ще си говори с Марсио и ще изпуснем микробуса.
РЎ Лаис СЃРјРµ приятелки РѕС‚ детската градина. Р?зраснахме РІ един квартал, С…РѕРґРёС…РјРµ РІ едно Рё също училище Рё майките РЅРё СЃР° приятелки Рё РґРѕ днес. Когато решихме РґР° СЃРµ изнесем РѕС‚ домовете РЅР° родителите СЃРё, след като навършихме двадесет Рё РґРІРµ РіРѕРґРёРЅРё, нищо РЅРµ изглеждаше РїРѕ-естествено РѕС‚ това РґР° живеем близо една РґРѕ РґСЂСѓРіР°. РќРёРµ СЃРјРµ толкова близки приятелки, че можем РґР° СЃРё прочетем мислите само СЃ един поглед. Знам всичко Р·Р° нея Рё тя знае всичко Р·Р° мен.
Р?ли почти всичко.
- Ами твоя готин шеф, а? Все още ли излиза с онази модна Барби? - пита тя. Не мога да не се засмея.
Лаис знае почти всичко за мен . . . Но не и това. Карлос Едуардо наистина е готин шеф, но това, което Лаис не знае, е, че всъщност съм лудо влюбена в него.
– Знам, знам! Напълно СЃСЉРј наясно, че Карлос Едуардо РЅРµ СЃРё пада РїРѕ мен. Обикновено излиза СЃ кукли Барби Рё аз въобще РЅРµ СЃРµ доближавам РґРѕ пластмасовия тип жени, които харесва. РќРѕ РІСЃРµ пак РјРѕРіР° РґР° гледам, нали? Р? СЃСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚ РЅРµ РјРѕРіР° променя това, което чувствам.
- Не, сега той излиза с една Жизел Бюндхен, но с още по-големи цици - отговарям аз, смеейки се. Въпреки че съм привлечена от него, продължавам с живота си и не тая надежди. Той е страхотен, но излиза само с модели. Той винаги ще ме възприема като негов асистент и нищо повече от това.
Микробусът пристига и ние пътуваме към работа, бъбрейки през целия път. Същата група се вози в този микробус до работа всеки ден от последните три години, така че винаги е забавно. Това качествено време е от съществено значение за моето настроение сутрин след толкова ранно събуждане.
Когато стигаме до Ботафого, Лаис ме прегръща и целува леко по бузата.
- Пиши ми, когато стигнеш! - казва тя и маха за довиждане. Говорим всеки ден по време на работа. Никога не ни е пречило да си вършим работата, но разговорите помежду ни са част от нашата рутина.
Около двадесет минути по-късно стигаме до булевард Виейра Суто, една от най-богатите улици в града, а също и мястото, където се намира „Бъди“.
- Ето те и теб, малка Мари. Ти си тук! - казва с усмивка шофьорът Руан. Слизам пред сградата, вдишвайки океанския въздух, докато се приготвям да оставя зад себе си Мари - обикновено момиче, и да се превърна в Мариана Коста, компетентната асистентка на Карлос Едуардо.
Каду
Днес ще бъде тежък ден.
Три срещи, една от които с екипа, за да обсъдим предварителния преглед на изданието за следващия месец, което е пълен провал. Стотици безполезни страници, които ще отидат право в кофата за боклук. Знам, че трябва да намеря нов редактор, но го отлагам. Рене работеше с нас от векове и знаех, че уволнението ще бъде шок за нея.
Паркирам в гаража на сградата, където се намира офисът на „Бъди“. „Наследих“ модното списание от баща си като наказание за всичките неприятности, на които го подложих в младежките си години, вместо едно от по-сериозните списания от нашето портфолио, както очаквах. Сега „Бъди“ е целият ми живот.
Обличам сакото си, преди да се кача в асансьора. Поглеждам се в огледалото и ми харесва това, което виждам. Скроеният по поръчка костюм и копринената вратовръзка ми помагат за имиджа на успешен бизнесмен.
Докато чакам празният асансьор да ме отведе до дванадесетия етаж, поглеждам часовника си и се усмихвам при мисълта, че Мариана, моят свръх компетентен асистент, ще ми направи кафето и ще го занесе в офиса ми точно три минути след като пристигна.
РўСЏ работи СЃ мен РѕС‚ три РіРѕРґРёРЅРё Рё Рµ невероятна. Р?РјР° РґРѕР±СЂРё идеи Рё Рµ глътка реалност РІ някак пластичния СЃРІСЏС‚, РІ който живеем. Човече, днес СЃСЉРј толкова поетичен. Поддържаме РґРѕР±СЂРё професионални отношения Рё СЃСЉРј истински късметлия, че РјРѕРіР° РґР° разчитам РЅР° РЅСЏРєРѕР№, който преди всичко Рµ РІ състояние РґР° търпи моите настроения Рё РґР° държи ежедневието РјРё РїРѕРґ контрол.
Когато асансьорът спира на моя етаж, поемам дълбоко въздух и се приготвям да оставя Каду зад себе си - човекът, който е запален по музиката и плажа, и да стана Карлос Едуардо Мораес, главен редактор на едно от най-големите списания в страна. Влизам в офиса и рецепционистката ми се усмихва широко. Тя е красиво момиче, но мозъкът й е голям колкото ядка.
- Добро утро, господин Карлос Едуардо - поздравява ме тя.
Усмихвам се и кимам. Отивам до офиса си, отговаряйки на многобройните поздрави, които чувам по пътя. По пътя до офиса мозъкът ми вече е преминал в работен режим и минавам по коридора, мислейки за всичко, което Мариана трябва да направи преди срещите днес. Ще я помоля също да погледне редакторите на нашите конкуренти. Може би мога да спечеля един от тях на наша страна?
Влизам РІ офиса СЃРё Рё това, което виждам, РјРµ разтърсва. Мариана пълзи РїРѕ РїРѕРґР° РґРѕ бюрото РјРё, СЃ РіСЂСЉР± РєСЉРј вратата. РўСЏ възнамерява РґР° събере купчина документи. Оплаква СЃРµ Рё РјСЉСЂРјРѕСЂРё, че документите сякаш имат крака, РЅРѕ всичко, което виждам, СЃР° тези невероятни крака Рё тялото Р№ РїРѕ начин, РїРѕ който РЅРёРєРѕРіР° РЅРµ СЃСЉРј РіРё виждал. Господи, РєСЉРґРµ Рµ крила всичко това? Р?зведнъж става Рё когато СЃРµ обръща, тя СЃРµ изчервява. Косата Р№, обикновено вързана, Рµ разпусната, което СЏ прави съблазнителна.
- Рћ, Карлос Едуардо, съжалявам. РќРµ разбрах, че СЃРё тук. Р?зпуснах РіРё - РёР·РІРёРЅСЏРІР° СЃРµ тя. РќРµ РјРѕРіР° РґР° сдържа усмивката СЃРё РїСЂРё смутения Р№ РІРёРґ. Мариана Рµ определението Р·Р° идеален човек Рё този Р№ РІРёРґ СЏ кара РґР° изглежда почти. . . човек!
- Всичко е наред, Мариана. Мога ли да очаквам кафето ми да дойде скоро или рискувам да го разлееш върху мен?
Не мога да не се пошегувам.
РўСЏ изглежда объркана. Р?маме РґРѕР±СЂРё отношения, РЅРѕ СЂСЏРґРєРѕ СЃРµ шегуваме помежду СЃРё. РђР· СЃСЉРј забавен човек, весел, РЅРѕ РЅРµ Рё РЅР° работа. РќРµ знам какво РјРё става, РЅРѕ коментарът просто РјРё СЃРµ стори… РЅР° място. РўСЏ СЃРµ СѓСЃРјРёС…РІР° срамежливо Рё РЅРµ РјРѕРіР° РґР° СЃРё РѕР±СЏСЃРЅСЏ реакцията РјРё, РЅРѕ усещането Рµ същото като това, когато Р РѕРґСЂРёРіРѕ РјРµ удари силно РІ корема РїРѕ време РЅР° джиу-джицу практика. Ударът беше неочакван. РўРѕР№ РїСЂРѕРїСѓСЃРЅР° удара Рё РјРµ закова, оставяйки РјРµ без РґСЉС…, точно както сега.
– Не. Тя се усмихва и лицето й става яркочервено.
Кой все още се изчервява в днешно време?
- Обещавам, че кафето ще е непокътнато - отговаря тя, все още усмихната. След това прибира кичур коса зад ухото си. Наблюдавам всяко нейно движение. Тя отново се изчервява, може би от погледа ми, а аз поклащам глава, опитвайки се да изляза от транса, в който изглежда съм.
- Благодаря ти, Мариана. Ще бъда в офиса си. Няма нужда да бързаш с кафето.
Опитвам СЃРµ РґР° разбера какво, РїРѕ дяволите, РјРё СЃРµ случва. Затварям вратата РЅР° офиса СЃРё Рё отивам направо РґРѕ прозореца, молейки СЃРµ красивата гледка РєСЉРј океана РЅР° плажа Р?панема РґР° изтрие примамливия образ РЅР° Мариана РѕС‚ главата РјРё Рё РґР° РјРµ СѓСЃРїРѕРєРѕРё.
Р?мам среща СЃ рекламодатели след половин час Рё това РґР° РІРёРґСЏС‚ колко РјРµ Рµ възбудила асистентката РјРё изведнъж РЅСЏРјР° РґР° РјРё РїРѕРјРѕРіРЅРµ.
Мари
Боже Господи! Разбира СЃРµ, нещо такова ще СЃРµ случи РЅР° мен. Трябваше ли Карлос Едуардо РґР° влезе точно РІ момента, РІ който събирам тези файлове РѕС‚ РїРѕРґР°? Р? какъв беше този коментар Р·Р° кафето? Винаги Рµ Р±РёР» РјРёР», РЅРѕ РЅРµ Рµ РѕС‚ шеговитите. РўРѕР№ Рµ съвършен професионалист, също като мен.
Телефонът Р·РІСЉРЅРё непрекъснато, когато вляза РІ офиса. Нямах време РґР° СЃРё вържа косата, преди той РґР° влезе Рё докато РІСЉСЂРІСЏ РєСЉРј малкото кухненско помещение, СЃСЉРј РЅР° РїСЉС‚ РґР° припадна, когато виждам отражението СЃРё РІ стъкления шкаф. Включвам кафемашината Рё хуквам РєСЉРј тоалетната. Косата РјРё Рµ рошава Рё СЃСЉРј зачервена. Мамка РјСѓ. Разбира СЃРµ, той РјРµ гледаше СЃ насмешка. Р?зобщо РЅРµ приличам РЅР° неговата асистентка. Поемам дълбоко РІСЉР·РґСѓС… Рё СЃРµ връщам РІ офиса СЃРё, хващам чантата СЃРё Рё СЃРµ заключвам РІ тоалетната. Връзвам косата СЃРё РЅР° РІРёСЃРѕРєР° опашка - обикновена, РЅРѕ професионална. Оправям РіСЂРёРјР° Рё дрехите СЃРё. Готово! Сега изглеждам РјРЅРѕРіРѕ повече РїРѕ начина, РїРѕ който Големият шеф, както обичам РґР° РіРѕ наричам, РјРµ вижда всеки ден.
Р?злизам РѕС‚ тоалетната Рё хуквам РєСЉРј офиса СЃРё, Р·Р° РґР° прибера нещата СЃРё там, където РёРј Рµ мястото, след което СЃРµ връщам РІ кухнята. Поставям РІ РїРѕРґРЅРѕСЃ бисквитки СЃ кафе, РІРѕРґР° Рё масло. Големият шеф, въпреки че изглежда РјРЅРѕРіРѕ сериозен, РёРјР° апетита РЅР° тийнейджър. РўРѕР№ обича бисквитките. Р? РїРѕРЅСЏРєРѕРіР°, РІ средата РЅР° следобеда, той РјРµ моли РґР° РјСѓ взема пакет фъстъчени M&M РѕС‚ автоматите РЅР° втория етаж. РќРµ знам как СѓСЃРїСЏРІР° РґР° остане толкова слаб РїРѕ начина, РїРѕ който СЃРµ храни.
Дишам дълбоко, слагам най-професионалната си усмивка и почуквам, преди да отворя бавно вратата. Той стои пред прозореца с изглед към океана, вместо да седи до бюрото си и да работи усърдно.
Влизам и отивам до бюрото му, както винаги. Наливам му малко кафе, малко вода и сервирам бисквитките в пълна тишина, страхувайки се, че мога да му попреча. Може би той мисли за нещо важно, което може да промени бразилската модна индустрия. Дай Боже да не му се пречкам. Карлос Едуардо е добър лидер, но не бих искала да заставам на пътя му. Той е мил, но само до известна степен.
Чувам го да въздъхва, когато съм готова да си тръгна. Когато съм близо до вратата, неговият нисък и дрезгав глас ме спира.
- Трябва да държиш косата си пусната, Мариана. Да връзваш нещо толкова красиво е престъпление - казва той.
Когато се обръщам, той седи и отпива от кафето си с поглед вперен в компютъра, сякаш това, което беше казал, не е кой знае какво.
Може би си губя ума. Поклащам глава и се връщам в офиса си. Мисля, че сега аз съм тази, която има нужда от кафе.
Грабвам чаша и накрая включвам компютъра си. Едва стартирах Messenger и вече има шест съобщения от Лаис:
Р?маме навика ежедневно РґР° обсъждаме колко Рµ готин Големият шеф.
РЎРєСЉРїР°!
Здрасти! Как си?
Забрави ли ме?
КЪДЕ РЎР??Р? аз СЃСЉРј РЅР° стачка СЃ шефа. Р?скам РґР° РіРѕ СѓР±РёСЏ.
Готиният РјСЉР¶ РѕС‚ счетоводство беше тук. Донесе шоколад Рё РјРµ покани РґР° РёРґР° РЅР° изпълнение РЅР° групата РјСѓ. Р?скаш ли РґР° дойдеш? Обещавам, че РЅСЏРјР° РґР° Рµ кънтри РјСѓР·РёРєР°!!
Гадно е като не ми отговаряш.
РќРµ Р±СЉРґРё толкова драматична. Р?мах РЈР–РђРЎРќРђ сутрин!
По скала от 0 до 10, колко готин е „той“ днес?
Р?маме навик РґР° оценяваме колко Рµ готин Големият шеф ежедневно.
Девет.
ДЕВЕТ? Наистина?БОЖЕ!
До после. Посетители в офиса.
Затварям Messenger, когато виждам Фернандо и Мигел. Те са мои колеги, но не ги харесвам много. Работят тук точно като мен, но непрекъснато се опитват да наложат приятелството си с Големия шеф, особено Мигел, който е някак неосведомен. Той не подбира особено и се пробва с всяка в офиса. Възползва се от каквото може.
- Така че нека го направим така… Ще ти дам луната. Ти ще ми се отдадеш... Мари Мариана...
Мигел пее песен, в която се споменава моето име, както всеки път, когато ме види.
Фернандо се смее и се опитва да го скрие, като се изкашля, а Мигел се опитва да се приближи, но аз бързам да вдигна телефона, за да уведомя Карлос Едуардо, че са тук.
- Карлос Едуардо, Фернандо и Мигел са тук. Добре, благодаря.
Казва ми, че могат да влязат и аз се изправям, за да ги въведа.
Те правят жест, като ме оставят да ги водя и когато стигам до вратата, се обръщам, за да ги въведа. Тогава ги хващам да ми оглеждат дупето. Гледам ги, а те дори не се опитват да се правят на смутени. Въвеждам ги в офиса и точно преди да затворя вратата, очите ми се срещат с очите на Карлос Едуардо. Той е намръщен.
Предполагам, че изглеждам разстроена, защото той им хвърля неодобрителен поглед и казва:
- Вие двамата отново ли тормозите моята асистентка?
- Тя е истинска красавица - казва Мигел и Карлос Едуардо го прекъсва.
- Стой далеч от нея. Мариана не е като онези въздушни глави от модния отдел - отвръща той, като звучи много сериозно
Затварям вратата шокирана. Атмосферата РІ компанията винаги Рµ била РёРіСЂРёРІР° Рё изпълнена СЃ флирт. РўСѓРє работят РјРЅРѕРіРѕ млади С…РѕСЂР° Рё хубави жени. РќРѕ това РЅРёРєРѕРіР° РЅРµ включва мен. Р? определено РЅРµ РґРѕ степен, РІ която Големият шеф РґР° СЃРµ намеси.
Връщам се на бюрото си и отварям отново Messenger.
Р?звинявай, давама задника СЃР° РІ стаята.
Сутринта Р±СЉСЂР·Рѕ минава СЃ поредица РѕС‚ срещи. Рђ следобедът също Рµ натоварен. Р?маме предвидени три големи срещи Рё аз ще участвам РІСЉРІ всички тях.
По обяд Карлос Едуардо напуска кабинета си и за първи път този ден си позволявам да го разгледам по-добре. Той е великолепен, както винаги. Тъмната му коса е рошава, сякаш е прокарал пръсти през нея няколко пъти и е с няколко сантиметра по-дълга, отколкото подобава на главния редактор на списание. Носи сив костюм, който идеално пасва на силното му загоряло тяло. Виждам леко набола брада по лицето му и макар че това би направило всеки друг мъж да изглежда небрежно, това го прави да изглежда по-секси.
- Мариана, излизам за обяд - казва той и ме изтръгва от фантазията. - Ще се върна преди два часа.
- Хм...ъъъъ... Добре - отговарям, псувайки се мълчаливо. Глупачка! Не можеш да го гледаш така, както куче гледа кокал!
Той се усмихва, изглежда развеселен, и след това заминава за обяд. Наслаждавайки се на празния офис, аз също отивам да си взема обяд. По-добре да побързам, за да бъда готова за срещите по-късно.
Каду
Толкова неща се случиха днес, че решавам да обядвам сам в ресторант до плажа. Не мога да спра да мисля за Мариана от тази сутрин. Тя наистина е красива и съм изненадан, че никога не съм забелязвал това преди. Аз изнесох лекция на Мигел, най-големия женкар в офиса, за да я остави на мира. Тя е уважително момиче, а не като другите момичета от списанието, които винаги се срещат с някого. Мариана е сериозна и всеотдайна и сладка. Всъщност е смущаващо колко много мисля за нея.
Седнал РґРѕ огромен прозорец, поглеждам РєСЉРј плажа. Обичам морето. Р?РјР° РґРЅРё, като днес, когато полагам неимоверни усилия РґР° РЅРµ СЃРµ съблека, РґР° хвана дъската Р·Р° СЃСЉСЂС„, РґР° поплувам Рё просто РґР° забравя Р·Р° света около мен. Р?зведнъж нещо РјРё привлича вниманието. РўРѕРІР° Рµ тя.
Тя е там, седнала на пейка близо до плажа. С разрошена от вятъра коса и усмивка на лицето тя прилича на току-що излязла от морето нимфа. Какво ми става? Обсебен съм от Мариана и нямам идея защо. Прокарвам пръсти през косата си и извиквам сервитьора с молба за сметката. След като плащам, започвам да действам напълно необичайно, като следвам импулса си и пресичам улицата, насочвайки се към плажа. Тя е с гръб към мен и гледа право в океана. Сядам тихо до нея, докато изведнъж тя се обръща и изкрещява.
- О, Боже! Опитваш се да ме убиеш ли? - пита тя с ръка на гърдите си.
- Съжалявам, Мариана. Не исках да те уплаша... Не знам какво друго да кажа.
- Ама… какво правиш тук? - пита тя с любопитен поглед. Това не беше добра идея. Дори не знам какво правя тук. Аз съм двадесет и шестгодишен успешен и опитен мъж, който се държи като петнадесетгодишно момче.
- Бях на обяд. Тогава те видях - казвам аз, след това млъквам, за да не кажа нещо друго, за което нямам обяснение. Вятърът носи нейния парфюм към мен. Той е сладък, мек и много женствен. Затварям очи, унесен от нейния аромат.
Когато ги отварям, тя ме гледа с насмешливо изражение, сякаш съм луд или нещо подобно. Може би наистина съм.
- Всичко наред ли е? - пита тя, опитвайки се да се усмихне.
Кимам.
Мамка му! Сигурно си мисли, че съм идиот. Вдигам поглед и се съсредоточавам върху морето. Тогава чувам смях. Когато я погледна, виждам, че се кикоти и сякаш се опитва усилено да потисне неистовия, силен смях.
- Какво? - питам аз и виждам как бузите й поруменяват.
- Съжалявам! Просто никога преди не съм те виждала безмълвен. Някак си е сладко - казва тя, след което се смее още малко.
Сладко? Никой никога не ме е наричал сладък.
- Радвам се да видя, че някой се забавлява - казвам сериозно и тя изведнъж тя спира и ме поглежда сериозно.
- Р? сега? - питам СЃ любопитство.
- Съжалявам! РќРµ беше хубаво РґР° ти СЃРµ смея така, Карлос Едуардо - отвръща тя, като навежда поглед. Р?мам силно желание РґР° протегна СЂСЉРєР° Рё РґР° поставя кичур РєРѕСЃР° зад ухото Р№.
- Каду - казвам, неспособен да се спра.
- Да? - тя вдига поглед изненадано.
- Тук аз съм просто Каду, Мариана.
Сега тя се усмихва открито.
- Мари - казва тя и аз се усмихвам, както и тя.
Вятърът развява тъмната Р№ РєРѕСЃР° Рё вече РЅРµ РјРѕРіР° РґР° устоя РЅР° желанието РґР° СЏ РґРѕРєРѕСЃРЅР°. Протягам СЂСЉРєР° Рё слагам един кичур зад ухото Р№, Р° тя затваря очи. Преживявам нещо РІСЉСЂС…РѕРІРЅРѕ, сякаш влизам РІ РґСЂСѓРіРѕ измерение. Нямам представа какво РјРё СЃРµ случва, РЅРѕ сякаш някакъв магнит РјРµ РґСЉСЂРїР° РєСЉРј нея. Р?зведнъж силен шум плаши Рё двамата Рё отдръпвам ръката СЃРё.
- Какво беше това? - питам объркан. Тя вади мобилния си телефон от блузата си, където той е безопасно прибран между гърдите ѝ. О, Господи! Тя ме притеснява много.
- Алармата ми - казва тя и я изключва. Разсмива ме. На телефона й има множество програмирани аларми.
- Колко аларми имаш? - питам с любопитство. Тя се смее.
- Доста. Шефът ми има много срещи. Тя звучи развеселено и аз се усмихвам.
- Ще се връщаме ли? - пита тя, а аз кимам. - Да не си глътна езика?
Смея се. Тя е различна от всяка друга жена, която някога съм срещал.
- Не. Онемях заради едно коте - отговарям, неспособен да контролирам флирта в тона на гласа си. Мари се усмихва по прекрасен начин.
Връщаме се към сградата мълчаливо и когато почти сме стигнали, тя започва да се държи резервирано. Взима лентата за коса от китката си и връзва косата си, като веднага приема по-професионална стойка. Влизаме сами в асансьора и усещам оживеното й присъствие до мен. Усмихваме се един на друг, но мълчим. За първи път в живота си оставам без думи, но изобщо няма нужда да говоря.
Когато стигаме етажа, аз задържам вратата. Отиваме в офиса си все още мълчаливи. Умишлено оставям Мари да върви напред и наблюдавам плавното люлеене на бедрата ѝ. Никога не съм се забърквал с колеги. Това е моето правило, но в момента правилата изглеждат без значение. Всичко, за което мога да мисля, е нейната нежна усмивка и колко силно искам да целуна устните й и да разбера дали са толкова меки, колкото изглеждат. Влизаме в офиса и тя ми се усмихва.
- Благодаря за компанията.
- За мен е удоволствие, Мари. Наричам я с прякора , а тя се усмихва и отива до тоалетната. Поемам дълбоко въздух и отивам в офиса си. Сядам на черния кожен диван с чувството, че току-що ме е прегазил камион и дори не съм имал време да запиша регистрационния номер.
РњРђР Р?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
Задушавам се в тоалетната. Шефът ми беше отвлечен и заменен от някакъв странен очарователен мъж!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
О, БОЖЕ МОЙ! Какво се случи? Нов шеф?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
Не! Стария, но рециклиран. О, Боже, замаях се. Той е възхитителен.
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: RE: ЧЕРВЕНА ТРЕВОГА
По дяволите! Защо си изпращаме имейли, вместо да се чуем? Ще ти се обадя.
Звънът на мобилния телефон ме стряска.
- Можеш ли да обясниш какво се случва? - изкрещя тя.
- Не знам какво да кажа. Бях на плажа, гледах морето. Той просто изскочи от нищото и проведохме най-странния разговор!
- Какво каза той?
- Той ... той каза, че навън името му е Каду! - аз изригвам объркана и Лаис се смее на глас.
- Е, слава богу, че е Каду, а не Едуарда, нали? Можеше да каже, че харесва това, което ние харесваме! - тя се пошегува и двете се засмяхме.
- Лаис, той има трапчинки! Трапчинки! Все още не мога да повярвам на тази невероятна ситуация.
- Колко е готин по скала от нула до десет?
- Единадесет! Дванадесет! Петнадесет! - отговарям развълнувано аз и се смеем още. Чувам шум, идващ от телефона ми. Още една аларма.
- Мамка му! Трябва да вървя. Почти дойде време за срещата. Трябва да подготвя стаята.
- Хубаво. Мари, РїРѕ-РґРѕР±СЂРµ запиши всеки детайл, Р·Р° РґР° РЅРµ забравиш нещо. Р?скам РґР° разбера всичко довечера!
- Добре.
Казвам чао, след което излизам от тоалетната.
Спирам до бюрото си, за да взема материала, от който се нуждая, след това отивам в конферентната зала, като пробвам някои дихателни упражнения, които научих в YouTube. Подреждам масата, поставям папките с материалите за срещите по местата им и бавно започвам да се успокоявам, като позволявам на Мариана Коста да заеме мястото на Мари. Тоест, докато Големият шеф не се появява с екипа. Усещам погледа му върху мен, докато всички се настаняват на столовете си. Когато се обръщам към него, той намига. Ако преди съм си падала по него, сега съм напълно полудяла.
Мари
След странния епизод в понеделник имах много малко контакти с Каду. Проведохме поредица от срещи и във вторник вечерта той отлетя за Сао Пауло, бързайки да реши проблем в друг клон. Реших, че понеделник бе аномалия в нашите професионални отношения и че трябва да го игнорирам. Не бях в състояние да осмисля случилото се и просто не бях готова да се справя с него, без значение какво може да означава, независимо дали всъщност означаваше нещо или не.
В петък вечер с Лаис танцуваме. Ходим в различни клубове всяка седмица, но целта ни остава същата - да разклатим задниците и да изпуснем малко пара. Днес отиваме в клуб в Лагоа. Един от колегите на Лаис каза, че там ще свири международна рок група.
Взимам бърз душ и търся нещо, което да облека. В петък вечер оставям елегантната и професионална Мариана зад гърба си, както и нейните костюми и рокли, и ставам Мари, радостното и игриво момиче.
Р?збирам избелели тесни РґСЉРЅРєРё, черна блестяща тениска Рё РѕР±СѓРІРєРё РЅР° токчета. Р?зсушавам косата СЃРё, като СЏ оставям пусната РЅР° вълни, съвсем различна РѕС‚ начина, РїРѕ който СЏ РЅРѕСЃСЏ РІ офиса. Докато СЃРµ гримирам, включвам уредбата Рё СЃРµ опитвам РґР° пея, РґРѕСЂРё Рё фалшиво.
Много съм музикална. Обичам всички видове музика и да пея и танцувам. Ето защо петък вечер e такова събитие за мен. Петък вечер е единственото време, в което мога да освободя цялата енергия, която трупам в себе си през цялата седмица.
Нанасям грима си, като подчертавам очите си с очна линия и лек нюанс червило на устните си. Поглеждам се в огледалото и съм доволна от купонджийката Мари, която виждам. Затварям малкото портмоне, когато ми звъни мобилният телефон.
- Мариана, ти имаш майка, знаеше ли това? - казва майка ми, смеейки се.
- Здрасти, мамо. Знам! Как си?
- Добре съм! Ще излизаш ли с Лаис? Тя каза на майка си, че отива в Лагоа.
Нашите майки винаги клюкарстват и заговорничат, за да получат информация от нас.
- Да, така е. Всъщност тъкмо излизах, мамо. Отиваме на концерт.
- Грижи се за себе си, скъпа. Вземете такси.
- Ще вземем. Доскоро, мамо - казвам, развеселена от разговора ни. Тръгвам към сградата на Лаис, като все още си тананикам.
След като чакаме почти четиридесет минути докато Лаис се приготви, най-накрая се обадихме на Луис - таксиметровия шофьор, на когото се доверихме да ни кара до и от всеки купон. Ние сме развълнувани, смеем се и се шегуваме през целия път, докато Лаис изведнъж става сериозна.
- Какво? - питам притеснено.
- Не знам, имам... странно чувство.
- Странно РІ какъв СЃРјРёСЃСЉР»? Боже Господи! Мразя тези глупости Р·Р° шесто чувство - оплаквам СЃРµ аз. Р?зглежда, че всеки РїСЉС‚, когато РЅСЏРєРѕР№ каже, че РёРјР° странно чувство, нещо лошо СЃРµ случва. Луис РјРµ поглежда Рё СЃРµ кръсти три пъти.
- Не знам. Сякаш нещо лошо ще се случи, разбираш ли? Нещо голямо.
- Може би ще си намериш гадже - казва Луис и двамата се смеем.
- О, Луиз, не мисля така. Това място, където отиваме, е пълно с богати хора. Дори няма да ни погледнат. Когато кажем къде живеем, те ще бягат в противоположна посока от нас. Ние просто ходим там, за да танцуваме и да се забавляваме - казва Лаис и се смеем.
Р? Рµ права. Почти всеки РїСЉС‚, когато излизаме Рё СЃРµ срещаме СЃ момчета, ако те живеят РІ южната част РЅР° града, това Рµ задънена улица. Знаехме, че местоположението оказва влияние, РЅРѕ беше разбираемо. РўРµ живееха далеч Рё имаше РјРЅРѕРіРѕ красиви жени, които живееха РїРѕ-близо. РќРёРєРѕР№ РјСЉР¶ РЅРµ РёСЃРєР° РґР° РјРёРЅРµ през такива трудности. Освен ако РЅРµ Рµ луд РїРѕ РЅСЏРєРѕРіРѕ.
- Те губят. Ти си мила, хубава и работиш. Ако синът ми беше малко по-голям, щях да му кажа да избере една от вас за гадже - казва Луис и двете се смеем при мисълта за дванадесетгодишния му сладък син.
След малко минаваме през тунела и виждаме красивия квартал Лагоа. Времето е топло, а звездната нощ обещава забавна вечер. Луиз спира таксито пред бара, плащаме му и ни казва да се обадим, когато сме готови да се върнем. Такава е нашата уговорка.
„Барзиньо” е стара тухлена къща, която някога е била частен клуб. Барът е на приземния етаж, масите са пълни с хора, отпиващи от напитките си. На последния етаж има дансинг и малка сцена.
- Р?скаш ли нещо Р·Р° пиене, Мари? - пита Лаис. Поклащам глава РІ знак РЅР° отрицание, тъй като СЃРё умирам РґР° СЃРµ кача РіРѕСЂРµ Рё РґР° потанцувам. РўСЏ СЃРµ смее, като вече РјРё чете мислите. Р?зкачваме СЃРµ РїРѕ стълбите, пълни СЃ С…РѕСЂР°.
Групата свири една от любимите ми песни. Тъкмо стигнахме, но с Лаис вече танцуваме и пеем. Когато музиката се забавя, разбирам колко силно копнея за някой, който да ми прави компания. Като цяло съм се разочаровала от връзките, но би било хубаво да има някой, с когото да танцуваме бавни танци.
Часовете минават и ние пеем на всяка песен, която свири страхотната група. С Лаис танцуваме, говорим и се смеем.
Пея, когато ме завладява най-странното чувство. Това е странно усещане, сякаш някой ме вика, но не мога да разбера откъде идва усещането. Оглеждам се и не виждам нищо, но усещам пеперуди в стомаха и студено изтръпване в тила. Ако бях пила, щях да го отдам на пиянството, но не бяхме близвали нищо. Тогава виждам едни съблазнителни, познати кафяви очи. Когато виждам трапчинките му, изведнъж ми се завива свят.
Какво трябва РґР° направя ... тук РІ клуба готиният РјРё шеф РјРµ Р·СЏРїР°, сякаш СЃСЉРј голям сладолед? Разбира СЃРµ, направих единственото, което можах… Р?збягах!
КАДУ
Обикновено не излизам в петък вечер, особено след пътуване. Но Родриго толкова настояваше, че не можах да откажа. Един от нашите приятели от университета има рожден ден и „Барзиньо” е близо до нас.
- Ще отидем, ще постоим час-два и след това ще се приберем у дома. Остаряваш, човече! - оплаква се Родриго. Най-накрая се съгласявам да последвам. По-лесно е от това да кажа „не“ и да прекарам остатъка от живота си, слушайки за това.
След полета си се отправям към вкъщи и вземам бърз душ. Дори не си правя труда да се обръсна. Обличам чифт дънки и бяла риза.
Това, което очаквах да бъде спокойна вечер с приятели, бързо се превърна в нещо друго. Тъкмо бях влязъл в клуба, когато усетих нещо във въздуха. Беше обезпокоително, сякаш нещо щеше да се случи. Огледах се. Родриго ни разказваше забавна история и тогава я видях. Е, поне мисля, че я виждам. Тя изчезва толкова бързо, колкото се появи. Сигурен съм, че видях Мари да танцува. Не може да съм толкова обсебен от нея, че да си представям разни неща.
Оглеждам внимателно мястото и не я виждам. Боже, може би наистина се побърквам. Вдигам рамене, опитвайки се да забравя усмивката й, когато Родриго обявява, че отива на лов за жени. Смея се на коментара му и го гледам, опитвайки се да разбера коя ще бъде неговата „жертва“. Сърцето ми започва да бие бързо и за секунда мисля, че ще трябва да се бия със собствения си приятел, но след това той се обръща, за да говори с блондинката до нея. Да, нея. Знаех, че не съм луд.
Оставам там, където тя не може да ме види и само гледам. Тя изглежда толкова различно от онази Мариана, с която работя. Тя е красива и секси, облечена добре и отпусната. Групата свири и тя пее разпалено, сякаш е на микрофона.
Няколко минути просто стоя там и се възхищавам на жената, която без усилия е откраднала вниманието ми, както никой друг досега. Смешно е, защото Мари не е като жените, с които обикновено излизам. Те обикновено са много слаби, руси или рижави, нагласени, така че да привлекат вниманието ми. Тя е нещо съвсем друго. Да, тя е добре облечена и има грим, но изглежда истинска, като жена с красиви форми, а не празноглава кукла.
РќРµ СЃСЉРј РѕС‚ типа момчета, които правят РєРѕРјРїСЂРѕРјРёСЃРё. РќРёРєРѕРіР° РЅРµ СЃСЉРј срещал РЅСЏРєРѕР№, СЃ когото РґР° СЃРё струва РґР° градя РІСЂСЉР·РєР°. Р?зглежда, че повечето жени, СЃ които СЃРµ срещам, просто СЃРµ интересуват РґР° бъдат РІРёРґСЏРЅРё СЃ РЅСЏРєРѕР№ влиятелен РјСЉР¶, РґР° СЃРё намерят богат СЃСЉРїСЂСѓРі или РґР° позират Р·Р° корицата РЅР° „Бъди“... РЅРѕ Мари изглежда различна.
Докато групата свири следващата си песен, аз я гледам как пее. Нещо в начина, по който изрича думите „желанието за безкрайни целувки“ запалва искри в нея. Очите й сякаш променят цвета си. Това ме кара да последвам импулса си - трябва да я последвам. Вървя в обратна посока, опитвайки се да я изненадам. Като се приближавам в гръб и преди да я уплаша, прекарвам ръка около кръста й и изпявам следващите редове в ухото й.
Каду
Познат ли ви е онзи момент, в който усещате, че светът е спрял? Все едно някой натиска пауза с дистанционно и изведнъж всичко около вас просто престава да съществува?
Да, и аз не знаех какво е усещането, докато не усетих ръката на Каду около себе си и не го чух да пее в ухото ми.
Естествено веднага изтичвам РєСЉРј тоалетната. Лаис РјРµ разтърсва Рё РјРё казва РґР° дишам, защото СЃРµ държа сякаш СЃСЉРј СЃРё загубила СѓРјР°. Р•, РЅРµ РјРµ гледайте така. Знаете ли откога СЃСЉРј без гадже? РћС‚ РґРІРµ РіРѕРґРёРЅРё! Последната РјРё РІСЂСЉР·РєР° завърши болезнено. РўРѕР№ наистина беше ревнив Рё оттогава РЅРµ вярвам РЅР° РЅРёРєРѕРіРѕ. Р? определено РЅРёРєРѕРіР° РЅРµ СЃСЉРј целувала РЅСЏРєРѕР№ като Каду. РќРёРєРѕРіР°. РЎСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚ щях РґР° СЃРё СЃРїРѕРјРЅСЏ, РґРѕСЂРё ако беше само небрежна целувка.
Лаис ми казва да вдишвам и издишвам, както в онова видео. След това тя ми казва, че съм глупава и трябва да се държа като пораснала жена, каквато съм. Успявам да се успокоя и да се върна с нея на дансинга, опитвайки се да изглеждам спокойна, но всичко, което искам, е да се върна у дома. Страхувам се от това, което ще почувствам, ако се се забъркам, дори сега да изглежда като невинен флирт. Защото знам, че той е от онези мъже, които ми спират дъха за секунда. Да не говорим, че той ми е шеф!
Р?злизаме РѕС‚ банята Рё аз СЃРµ оглеждам, РЅРѕ него РіРѕ РЅСЏРјР°. Може Р±Рё беше плод РЅР° въображението РјРё? РќРµ РјРѕРіР° РґР° повярвам, че СЃСЉРј стигнала РґРѕ там, че РґР° СЃРё въобразявам несъществуващи неща. Обхождаме дансинга Р·Р° всеки случай Рё най-накрая РјРѕРіР° РґР° СЃРµ отпусна, тъй като РЅРµ откривам готиния СЃРё Голям шеф РЅРёРєСЉРґРµ. Въздъхвам СЃ облекчение Рё оставям музиката РґР° РјРµ РІРѕРґРё. Групата Рµ наистина РґРѕР±СЂР° Рё СЃРІРёСЂСЏС‚ музиката, която харесвам.
Но по време на една романтична песен всичко се променя. Отново усещам това напрежение. Пеперуди в стомаха ми. Студени тръпки по гръбнака ми. Оглеждам се и не виждам нищо. Лаис разговаря с някакъв готин тип, който я сваля. Продължавам да танцувам сама, докато не усещам ръка, която се увива около мен, и не чувам дрезгав глас в ухото си.
Опитвам се да се отдръпна, но той не ми позволява.
- Остани СЃ мен, Мари. Р?скам РґР° танцувам СЃ теб - прошепва РјРё Каду РІ ухото Рё РЅРµ РјРѕРіР° РґР° откажа. Всъщност РЅРµ РјРѕРіР° РґРѕСЂРё РґР° РіРѕРІРѕСЂСЏ. Онемяла СЃСЉРј Рё краката РјРё СЃР° омекнали. РђРєРѕ РјРµ РїСѓСЃРЅРµ, ще падна като парцалена кукла.
Той ме държи близо до себе си. Той е горещ и дори по-мускулест, отколкото очаквах. Вероятно тренира много, щом има такова тяло и това изведнъж ме кара да се чувствам несигурна. Не ми харесва, че ръката му е увита около кръста ми. Той ще усети всички излишни килограми, които бих предпочела да скрия. По дяволите.
Усещам как помирисва косата ми. Диша дълбоко и ме придърпва към себе си. Тогава всичко около нас изчезва и оставаме само ние. Той ме държи с една ръка, а с другата гали врата, косата и лицето ми. Музиката продължава. Лаис и онзи тип са точно до нас, целуват се, сякаш нищо друго няма значение, а аз съм в клуб, танцувайки с готиния си шеф и не знам какво да правя. Това променя всичко, но въпреки че ме плаши, просто не мога да се сдържа. Докосването му е сладко, деликатно и топло. Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.
Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение. Не мога да дам такова, дори да исках.
Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.
Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.
- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.
- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш. Освен това вече изпратих съобщение на таксиметровия шофьор, който идва да ни вземе.
Те продължават да говорят и Каду ме обръща с лице към себе си.
- Остани с мен, Мари. - казва той. По дяволите, изкара ми акъла.
- Да остана с теб? Аз ... Аз обикновено не... - опитвам се да обясня, че не съм толкова лесна колкото жените, с които обикновено излиза, но той ме прекъсва.
- Не, хубавице. Няма да правим друго освен това, което вече правим. Просто искам да те държа в обятията си още малко. Не съм готов да те пусна.
Гласът му е още по-тих и той ме гледа в очите, сякаш се тревожи какво ще кажа.
- Но тогава...как ще се прибера... - казвам аз и той отново ме прекъсва.
- Ще те закарам.
- Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.
- Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.
- Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.
- О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.
- Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.
- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:
- Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...
- Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.
- Р? сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки СЃРµ РґР° разбера РєСЉРґРµ РёСЃРєР° РґР° РјРµ заведе РІ три сутринта.
- Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:
- Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.
Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.
Каду
Аз съм опитен мъж, излизал съм с актриси, модели, успешни бизнес дами. Но през цялото това време никоя от тях не ме е карала да се чувствам както Мари. Може да се повтарям, но тя е специална. Тя е сладка и забавна и никога не съм бил с някой, който се държи с мен като нея, сякаш съм обикновен човек.
Не че съм знаменитост или нещо такова. Но повечето хора са много внимателни около мен, защото съм главен редактор на едно от най-продаваните списания в страната. Но не и тя. Мари се държи с мен така, както с всеки друг.
Напускаме „Барзиньо”, хванати за ръце. Сега е малко хладно, тъй като е посред нощ и усещам как тя трепери до мен. Придърпвам я и я топля с тялото си. Вървим пеша до паркинга, като се държим за ръце и аз се проклинам, че реших да дойда с мотоциклет. Слава богу, че не отиваме далеч.
Спираме до мотора ми и тя го поглежда уплашено. Очаквах комплимент, но тя ме изненадва за пореден път.
- Ще се качим на това? - пита тя и аз съм шокиран, когато тя нарича моя Харли „това“.
- Това е Харли и да, ще се качим на него - казвам, като й давам каската. Тя гледа ту мен, ту каската, сякаш няма идея какво да прави с нея.
- Това се слага на главата, хубавице - шегувам се и я щипвам за носа.
Тя се смее и казва:
- Знам, просто никога досега не съм носила. Не знам как да я сложа.
Тя навежда поглед, бузите й се зачервяват и усещам как сърцето ми се свива.
- Ела тук, ще ти РїРѕРјРѕРіРЅР° - отговарям аз Рё тя СЃРµ приближава. Вземам каската РѕС‚ нея Рё СЏ слагам РЅР° главата Р№, като СЃРµ усмихвам през цялото време. Р?зчаквам РґР° СЃРµ качи РЅР° мотоциклета, когато Рµ готова. Усещам нежните Р№ ръце РЅР° кръста РјРё Рё преди РґР° тръгна, казвам:
- Трябва да ме хванеш по-здраво или ще паднеш. Тя ме хваща малко по-здраво и аз се усмихвам. - По-здраво, хубавице. Дръж ме така, сякаш съм твоето плюшено мече - шегувам се аз, а тя се смее.
- Ти си твърде голям за плюшено мече и не достатъчно мек - отвръща тя и аз потръпвам, когато усещам тялото й прилепнало към моето, докато ме държи здраво.
- Аз съм мускулесто плюшено мече - шегувам се аз и тя се смее.
- Точно така. Никога не бих си взела мускулесто плюшено мече - казва тя и този път аз съм този, който се смее.
- Р? защо така?
- Просто ме погледни! Не съм точното олицетворение на добра форма, Каду. Мразя да ходя на фитнес - казва тя и усещам доза несигурност в гласа й.
- Р? РЅРµ Рµ нужно. РўРё СЃРё красива каквато СЃРё - казвам Рё СЏ хващам Р·Р° СЂСЉРєР°. Запалвам мотора Рё отивам РІ Леблон - второто РјРё любимо място РІ света.
РњРѕСЏС‚ РґРѕРј.
РњРђР Р?
Минаваме през лагуната Родриго де Фрейтас и макар да обичам прекрасната гледка, всичко, за което мога да мисля, е горещото тяло, за което се държа. Нервна съм и пеперудите в стомаха ми се превръщат в ято луди птици. Нямам представа къде ме води, но както каза той, и аз не се чувствам готова да се сбогувам. Докато чувствам жуженето от мотора, мисля как ще потръгнат нещата оттук нататък. Въодушевена съм, но също така се страхувам. Все пак той ми е шеф и нямам представа какво ще правим оттук насетне.
Караме, докато стигаме до Леблон. Той паркира в гаража на изискана сграда близо до плажа. След като спира, слизаме от мотоциклета и той ми помага да сваля каската. Докато я поставя обратно на мотоциклета, аз се опитвам да оправя косата си, която в момента вероятно изглежда ужасно. Потръпвам нервно, но когато той се обръща и ме поглежда в очите, губя представа за всичко. Погледът му е напрегнат. Никога не съм виждала някой да ме гледа по този начин. Чувствам, че той се опитва да научи всичките ми тайни. Погледът му се насочва към устните ми и когато си мисля, че най-накрая ще ме целуне, той просто облизва устните си, усмихва се и ми подава ръката си, за да го последвам. Чувствам се объркана, привлечена и омагьосана. Никой от другите момчета, с които съм излизала, не се е държал така в мое присъствие и се чувствам...прелъстена.
Хващаме се за ръце и той ме отвежда до асансьора, натиска бутона за последния етаж и се обръща към мен. Аз се усмихвам и той ми се усмихва. Като ме придърпва към себе си, той опира чело в моето.
Р?здишва дълбоко Рё казва:
- О, Мари... Какво ще правя с теб?
Преди да мога да отговоря, асансьорът се отваря и той го задържа, за да изляза. Тогава отново ме хваща за ръка. Минаваме през малък коридор само с две врати, по една от всеки край. Вървим към едната. Той изважда ключодържател от джоба си и отваря вратата. Разбира се, само дето не припадам, когато виждам колко невероятен е апартаментът му. Толкова е красив и така добре украсен, че стоя до входа, защото се страхувам, че случайно ще се блъсна в нещо и ще го счупя. Аз съм непохватна като слон в стъкларски магазин.
Той се разхожда из стаята и когато осъзнава, че не го следвам, се обръща и ме поглежда с насмешка.
- Харесва ли ти? - пита той, като ме гледа по странен начин. Объркана съм какво има предвид.
- Разбира се. Хубаво е. Аз просто... Спирам, без да знам как да го кажа.
- Ти просто си... - настоява той учудено.
- Малко съм непохватна. Притеснявам се, че може да счупя нещо.
Р?зражението РјСѓ СЃРµ променя Рё той СЃРµ СѓСЃРјРёС…РІР°, като показва трапчинки.
Покровителке на застрашените необвързани жени, помогни ми да не си падна по мъж с трапчинки!
Той се приближава към мен, усмивката му е широка и ярка и преди да мога да кажа или помисля за нещо друго, той ме взема на ръце и ме вдига, сякаш съм перце.
- О - прошепвам аз, все още уплашена. Притиска ме към гърдите си, минава през голям коридор и влиза в кухнята.
Той ме слага на земята внимателно, след това прокарва ръце нагоре по ръцете и раменете ми и още по-нагоре, докато стигне лицето ми. Каду никога не отклонява поглед и докато гали лицето ми, той се приближава и ме целува нежно по челото. Краката ми треперят и птиците и пеперудите в стомаха ми воюват, което ме кара да се чувствам така, сякаш ще припадна всеки момент. Той бавно се отдръпва и се усмихва, след което отново поема дъх и се отправя към хладилника.
КАДУ
Не знам какво ми става. Никога досега не съм се чувствал така в близост до жена. Всичко, което искам да направя, е да се грижа за нея, да я докосвам, да помириша парфюма й. Дори не сме се целували и въпреки това знам, че когато го направим, това няма да е като никоя друга целувка, защото Мари е различна. Когато тя застана в хола и се огледа, аз помислих объркването й за интерес. Рядко довеждам някого, освен ако не организирам парти или събиране, но когато това се случи, жените обикновено оглеждат къщата и се чудят кое колко струва. Все още се смея, когато си спомня невинното й признание, че се страхува да не счупи нещо. Тя е прекрасна и толкова различна от жените от моя свят. Как така никога преди не съм го виждал? Как не съм забелязал това, което винаги е било пред очите ми?
Р?скам СЏ, РЅРѕ РІ същото време СЃРµ страхувам. РќРµ става РІСЉРїСЂРѕСЃ Р·Р° секса, сега РіРѕ знам. Р? знам, че Р±Рё било лесно РґР° СЃРµ влюбя РІ нея, РЅРѕ РІСЉРїСЂРѕСЃСЉС‚ Рµ наистина ли СЃСЉРј готов РґР° СЃРµ влюбя?
Отивам до хладилника и взимам продуктите, за да направя омлет, а когато се обръщам виждам как тя стои неподвижно и си играе с ръце. Почти не разменихме нито дума, просто стояхме там, наслаждавайки се на присъствието си. Сякаш думите са излишни. Но знам, че трябва да говорим, дори да разменим само няколко думи. По дяволите. Чувствам, че отново съм на петнадесет.
- Защо не пуснеш музика, докато вечеряме, Мари? Посочвам уредбата, която се намира точно зад нея. Обичам музиката и всяка стая в къщата има стерео уредба.
- Разбира се. Някакви предпочитания? - пита тя с усмивка.
- Не, ти избери. Обичаш ли омлет? - сещам се да попитам аз.
- Обожавам. Все още усмихната, тя се обръща към уредбата. Виждам как гледа плейлиста, когато изведнъж се усмихва широко.
- Да не намери нещо по твой вкус? - питам аз. Тя пуска музика, която изпълва стаята.
- О, Каду, имаш толкова много хубави песни! Обичам всякаква музика. Поп, бразилска музика, рок - казва тя, като сяда на стол в средата на кухнята, докато от колоните звучи романтична песен. Пее се за това да откриеш някой, който може да върне изгубените чувства към живота, дори сред толкова много хора.
Опитвам се да не се съсредоточавам върху текста, но той отговаря на начина, по който се чувствам в момента. Този тъмнокос ангел ме омагьоса напълно и ще трябва да се спра или ще направя предложение за брак на Мариана преди края на нощта. Господи! Как се стигна дотук?
Тя продължава да говори по малко, да говори за музиката, която харесва, а аз я следвам, като се опитвам да въведа ред в обърканите си мисли. Когато омлетът е готов, го сервирам с портокалов сок. Предлагам малко бекон, но тя отказва.
Говорим, докато ядем Рё аз СЏ разпитвам Р·Р° живота Р№ - какво харесва Рё местата, които обича РґР° посещава. Разговорът Рµ приятелски Рё тя РјРё разказва Р·Р° приятелството СЃРё СЃ Лаис - момичето, което целуна Р РѕРґСЂРёРіРѕ РїРѕ-рано днес, Р·Р° любовта СЃРё РєСЉРј музиката Рё Р·Р° забавните семейни събирания. Мари Рµ отпусната, забавна Рё СѓРјРЅР°. Р?Р·РІСЉРЅ офиса тя Рµ съвсем различна РѕС‚ компетентния Рё сериозен служител, когото познавам. РўСЏ РјРё разказва историята Р·Р° кучето РЅР° неин приятел, която така РјРµ разсмива, че РјРё потичат сълзи РѕС‚ очите.
- РўРё СЃРё толкова различна РѕС‚ асистентката РјРё Мариана - шегувам СЃРµ аз Рё тя отново СЃРµ изчервява. Р?зчервеното Р№ лице РјРµ влудява.
- О, Каду… това ми е работата. Знам, че имаш нужда от компетентен човек, който да ти помага. Не мога да разказвам тези истории, за да забавлявам хората, докато съм там - казва тя и се смее, но очите й изглеждат малко тъжни.
- Какво има? Не ти харесва работата ли? Стомахът ми се свива от мисълта, че не й харесва да работи с мен.
- Не, проблемът не е в това. Обичам работата си. Научавам много от теб и обичам това, което правя.
- РќРѕ...
- РќСЏРјР° РЅРѕ.
Тя се усмихва, опитвайки се да сложи край на разговора.
- Кажи, Мари. Сега съм любопитен и притеснен.
Дали не ме използва, за да получи повишение?
- Просто нямам причина да бъда мила с хората там. Не познавам никого достатъчно добре - отговаря тя и се усмихва, но чувствам, че има и друго, което не казва.
- Р? РЅР° какво СЃРµ дължи това?
- Ами... Тя се замисля, след което казва - Всички там са толкова различни от мен. Говоря с всички и, не ме разбирай погрешно, но... Просто не мисля, че съм типа приятел, с който те са свикнали.
Тя се усмихва и аз губя контрол за момент.
- Но не искам да говоря за работа. Подписала съм договор за поверителност пред шефа ми, така че не мога да говоря много за компанията, съжалявам - казва тя, след което се усмихва. Не мога да не се засмея на шегата й.
Стоим в кухнята и си говорим, смеем се и си играем на фона на музиката. Разговорът ни е непринуден и Мари може да говори за всичко. Тогава тя се прозява и аз поглеждам колко е часът. Леле! Пет и половина сутринта!
- Ела! - Скачам РѕС‚ стола Рё тя РјРµ поглежда СЃСЉСЃ сънен Рё объркан поглед. - Р?скам РґР° ти покажа нещо.
Мари поглежда кухненския часовник и започва да се съпротивлява, но аз я спирам.
- Еха, Каду! Пет и тридесет! Трябва да се прибирам вкъщи! Вдигам я отново на ръце и тя се смее.
- Ще те закарам по-късно, но трябва да видиш нещо, преди да тръгнеш. Тя се смее по-силно и я отвеждам в другата част на апартамента, където е спалнята ми. Отварям вратата, докато още я нося на ръце и тя поглежда право към големия прозорец.
- Уау, каква гледка! - казва тя Рё аз СЏ слагам РЅР° леглото. Сядам зад нея Рё СЏ придърпвам РєСЉРј себе СЃРё. Р? двамата наблюдаваме изгрева РѕС‚ прозореца. Гледката Рµ наистина красива, Р° плажът Леблон Рµ долу. Небето Рµ цветно Рё невероятно като картина РѕС‚ Р?мпресионизма.
Грабвам дистанционното РЅР° уредбата Рё като РїРѕ план започва РґР° звучи перфектната песен. Р? тогава решавам РґР° направя това, което искам РґР° направя цяла вечер.
Мари
Каду ме води през дълъг коридор. Той отваря вратата и влизаме в това, което навярно е неговата стая. След това поглеждам и виждам най-красивата гледка през живота си.
- Уау, каква гледка! Слънцето РёР·РіСЂСЏРІР° Рё небето СЃРµ обагря СЃ цветове РЅР° зората РѕС‚ един прекрасен ден. РўРѕР№ РјРµ слага РЅР° леглото Рё РјРµ РІР·РёРјР° РІ обятията СЃРё, докато наблюдаваме този пейзаж, който РјРµ оставя без РґСѓРјРё. Р?зтощена СЃСЉРј поради безсънната РЅРѕС‰, РЅРѕ РЅРµ Р±РёС… заменила това Р·Р° нищо РЅР° света. РўРѕР№ РјРµ кара РґР° СЃРµ чувствам защитена Рё специална. Наистина СЃРµ надявам, че РЅРµ СЃРµ държи така СЃ РІСЃСЏРєР° срещната...
Усещам как Каду се движи и грабва дистанционното. Включва уредбата и започва да звучи идеалната песен, която създава невероятна атмосфера.
Отново усещам как ме обливат вълни от допира му. Той остава без дъх, както и аз. Обръща ме и очите му се впиват в моите. Мълчим, но тези изразителни очи ми казват всичко, което трябва да знам. Той ме притиска още по-силно, гърдите му докосват моите. Хваща лицето ми и се приближава до врата ми, вдишвайки парфюма ми. Той е не само красив и изкусителен. Той е най-сексапилният мъж, с когото съм била. Той ме провокира и кара тялото ми да се тресе при допира с него. Ако преди бях привлечена от него, то сега ме притежава изцяло.
Каду ме целува бавно по врата, като оставя следа с устните си. Въздъхвам и издавам тих стон. Тогава той някак ме кара да изгубя всякаква представа за себе си, за граници и срам. Той ме захапва леко по врата, което ме кара да настръхна цялата. Тогава пращам срама по дяволите и го притискам към леглото, като допирам устните си до неговите в безумна целувка. Преплитат се ръце, устни и езици. Единственият звук е този от безкрайните ни стенания. Той държи косата ми и ме целува, като ме притиска още по-силно към тялото си. Когато го пускам, той се преобръща върху мен и ме дарява с най-прекрасната целувка в живота ми. Съзнанието ми крещи: Заключи вратата и хвърли ключа! Никога няма да го пусна!
Постепенно той забавя темпото си докато се отделим един от друг и ми се усмихва. Дишането му е толкова учестено, колкото и моето.
- О, Мари... - въздъхва той и прибира кичур коса зад ухото ми. Усмихвам се и той ме целува. - Ще те закарам вкъщи, преди да съм нарушил обещанието си.
Какво? Обещание? Вкъщи? Неее!
Той става и ми подава ръка. Правя всичко по силите си да стана възможно най-грациозно. Тръгваме по коридора до изхода и преди той да отвори вратата, аз го хващам за ръка и неспособна да прикрия усмивката си, казвам:
- Благодаря.
Той ме гледа с любопитство и аз продължавам:
- За най-хубавия изгрев, който съм виждала.
Той пуска онази усмивка и аз се чувствам толкова щастлива, че мога да полетя.
Кара ме до вкъщи с колата си, като говорим за пътуване. Той пътува много и ми разказва за всички места, на които е бил и които е харесал. Стигаме до моята сграда твърде бързо и той излиза преди мен, за да ми отвори вратата.
- Благодаря за тази вечер, Мари - казва той леко засрамен. Аз се усмихвам и той ми отвръща също с усмивка, като нежно целува лицето ми. След това ме оставя да отида до сградата си, като се опира на колата и кръстосва ръце в очакване.
Поглеждам назад, преди да вляза и когато го виждам, се чувствам като Пепеляшка след бала, с изключение на това, че в моята версия Очарователният принц я изпраща. Махам му и той ми маха, а после се качва в колата си, заминава и отнася сърцето ми със себе си.
По-голяма част от съботния ден прекарвам в сън, тъй като цяла нощ съм будна. Накрая в пет вечерта се събуждам от звъненето на телефона.
- Кучко, ще те убия! - крещи Лаис, преди дори да имам възможност да кажа здравей.
- О, какво се случи? - питам аз , все още сънена.
- Не ми се обади, за да ми разкажеш всичко за прекараната нощ с готиния ти шеф! За БОГА! Как беше? Страхотен! Горещ! Всичко! Защо, по дяволите, никога досега не си си пробвала късмета с него, момиче? - пита тя и двете се смеем.
- Съжалявам, Лаис. Прибрах се в седем сутринта. - обяснявам аз, а тя надава силен вик по телефона. - О, престани! Току що се събудих!
Р?скам РґР° знам всичко! Р? тогава Р№ разказвам всичко, което СЃРµ случи през тази невероятна РЅРѕС‰.
Р?злишно Рµ РґР° казвам, че СЃСЉРј влюбена. Чувам РІ собствения СЃРё глас нотките РЅР° щастие. Нямам представа какво ще стане оттук нататък, РЅРѕ СЃСЉРј СЃРёРіСѓСЂРЅР°, че ще измислим нещо.
- О, скъпа, толкова се радвам за теб. Мислиш ли, че той ще ти се обади през уикенда? Сега гаджета ли сте?
- Не знам дали ще се обади и не знам какви сме, Лаис. Знам само, че съм по-щастлива от всякога - казвам аз и след това си спомням, че Лаис също се заби с един мъж снощи. - А ти, момиче? Как беше с господин Секси?
- О, Родриго! Красив е, нали? Той е адвокат. Взе номера ми, но не мисля, че ще се обади.
- Защо?
- Ами не знам. Ние сме много различни, ако разбираш - казва тя и аз знам точно какво има предвид. - Ще отидеш ли на обедното парти утре? - пита тя.
- Как бих пропуснала! Ще ме вземат - казвам аз и двете се смеем.
- Ами днес, искаш ли да излезем? - пита тя, но аз съм твърде мързелива, за да се помръдна.
- О... Не мисля. Ще стана, ще си взема душ и ще уредя някои неща за следващата седмица.
- Добре, аз съм тук. Ако искаш да гледаш филм или нещо подобно, заповядай. Можем да си направим пуканки - казва тя и аз се усмихвам, доволна, че съм й приятелка. Лаис е невероятна приятелка.
- Добре, Лаис. До после! Сбогуваме се и проверявам телефона с любопитство за нови съобщения. Малко се натъжавам, когато не виждам нито едно от него.
Опитвам се да бъда позитивна и си казвам, че може би спи, както и аз до преди малко. Решавам да си взема душ, да си свърша работата и да се насладя на щастието, което изпитах снощи, вместо да позволя на тъпата несигурност да развали настроението ми.
Забавляваме се цял ден. Родителите ни живеят в общност, където хората се познават от години. Почти са като едно голямо семейство. Поне веднъж месечно се събираме на обяд и винаги е много весело и забавно. Хубаво е да хапнеш домашна храна и да прекараш малко време със семейството.
Около шест и половина вечерта телефонът на Лаис звъни и тя излиза отвън, за да говори. Тогава майка ми сяда до мен и започва да ме разпитва.
- Как СЃРё? Как Рµ работата? Р?РјР° ли РЅРѕРІРё момчета, Р·Р° които искаш РґР° РјРё разкажеш?
- Добре съм, мамо. Работата е добре и всичките ми гаджета са въображаеми.
Тя се смее, но продължава.
- Но трябва да има някой. Видях те да проверяваш телефона си няколко пъти - казва тя и аз се усмихвам. Не искам да притеснявам майка си, като й кажа, че съм ходила на среща с шефа си.
- Няма нищо, мамо.
- Ако някога решиш да споделиш, мама е тук. Тя ме прегръща.
- Знам.
Усмихвам се и я целувам по бузата. След това Лаис влиза в стаята.
- Мари, имаш ли нещо против да си тръгваме? - пита тя и това малко ме учудва, но не възразявам. Сбогуваме се и взимаме автобуса до вкъщи.
- Всичко наред ли е? - питам аз, след като се качваме.
- Да, просто Родриго ми се обади - обяснява тя, като изглежда щастлива. Усмихвам се, защото се радвам за нея.
- Така ли? Какво каза?
- О, покани ме на вечеря.
- Р? РєСЉРґРµ ще ходите? - питам аз.
- В онази кръчма, която харесваме - казва тя, като има предвид откритата площ, пълна с барове в един търговски център близо до вкъщи. - Ще ми помогнеш ли да си направя прическа?
- Разбира се. Ще изглеждаш красива - отговарям аз през смях и вече мисля каква прическа да й направя. Моята коса е дълга, права и кафява, а нейната е вълнообразна и руса.
Слизаме на нашата спирка, за да обсъдим какво ще облече, развълнувани като две ученички. Часът е седем вечерта и Родриго ще дойде да я вземе след един час. Бързаме да приготвим всичко и в 19:45 тя е готова и изглежда зашеметяващо.
- Р?зглеждаш перфектно!
- О! Много съм нервна!
- Не бъди! Всичко ще е наред!
Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.
- Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.
- Мариана. Как си?
- Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.
- Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.
Прегръщам я и прошепвам:
- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?
- Добре.
- Чао, Родриго! Махвам с ръка и отивам в апартамента си, като си тананикам една песен, докато моята приятелка излиза на среща с новото си попадение.
Каду
Стигам до офиса по-рано от обикновено. От събота съм неспокоен. След като закарах Мари у тях, се прибрах вкъщи, качих се в леглото и спах до вечерта. Когато се събудих, взех душ и се каних да й се обадя, когато домофонът зазвъня. Беше портиерът, който ме уведоми, че брат ми, снаха ми и племенниците ми са пристигнали. Пуснах ги да се качат и реших да й се обадя, след като си отидат.
Зека Рµ РїРѕ-възрастен РѕС‚ мен Рё Рµ женен Р·Р° Лусиня РѕС‚ пет РіРѕРґРёРЅРё. Р?мат тригодишни близнаци. РќРёРµ СЃРјРµ РјРЅРѕРіРѕ близки Рё РіРё считам РЅРµ само Р·Р° семейство, РЅРѕ Рё Р·Р° приятели.
Направих вечеря и в един момент започнах да споделям твърде много и да говоря за Мари. Не им казах коя е, просто казах, че срещнах едно момиче и им казах къде живее. Те чуха цялата история, но Лусиня изглеждаше притеснена.
- Каду, мислиш ли, че си струва да започнеш връзка с това момиче?
Объркан съм от това, което казва тя.
Почти не я познаваш и тя не е от нашите социални среди. Освен това живее толкова далеч. Ако съдя по това къде живее, тя определено е от по-бедно съсловие - казва тя и брат ми кимва в знак на съгласие.
- РђРєРѕ взема предвид казаното РѕС‚ Лусиня, тогава трябва РґР° СЃРµ съглася. РќРµ искам РґР° СЃСЉРґСЏ, братко, РЅРѕ ти СЃРё „добър улов“ Р·Р° жените. Р?маш пари, СЂСЉРєРѕРІРѕРґРёС€ популярно списание... РќРµ знам, РЅРѕ мисля, че трябва РґР° помислиш дали наистина искаш РґР° СЃРµ обвържеш СЃ човек, който може РґР° Рµ СЃ теб само заради парите - каза той.
Започнах да мисля за снощи и си спомням дребните коментари, които привлякоха вниманието ми... Знаех, че са прави. Наистина беше рисковано, независимо колко бях очарован. Не толкова заради това къде живее, а заради самия факт, че тя и аз работим заедно.
- Съжалявам, Каду, но това ми напомня за случилото се с баща ми. - казва тя и аз кимвам в знак на съгласие. Бащата на Лусиня се забърка с момиче, което приличаше на ангел. Тя беше сладка, мила и деликатна, но в крайна сметка едва не го разори.
Когато си тръгнаха, се замислих и реших да не се обаждам. Спомнях си колко сладка и нежна е и реших, че е невъзможно да се преструва, но също така не можех да спра да мисля за онази целувка в леглото ми. Тя ме побърка. Тя се превърна от коте в тигрица само за миг и това доказва, че брат ми и снаха ми може би са прави.
В неделя, след като много мислих, реших да сложа край на всичко, което се случи между нас в понеделник сутринта. Не исках да загубя асистентката си заради връзка, която може да завърши зле или дори да ми навреди.
След като прекарах в офиса си около час, чувам шум в съседния офис. Тя е тук. Вземам телефона и й се обаждам.
- Мариана, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?
- Разбира се, един момент само.
След по-малко от пет минути тя влиза усмихната и носи подноса за кафе. Когато ме поглежда, усмивката й леко се помрачава. Усещам стягане в гърдите, но се придържам към плана.
- Седни, ако обичаш - казвам, като посочвам стола пред мен. Тя сяда и ме поглежда с големите си кафяви очи. Казвам всичко, преди да се уплаша. - Мариана, много мислех за това през уикенда. Трябва да се извиня. Преминах границата, а не трябваше да го правя. Работим заедно и нещата може да се усложнят.
Гледам някъде зад нея, защото нямам смелостта да я погледна в очите. Вниманието ми е привлечено от тих стон и виждам, че тя е навела поглед и е покрила устата си с озадачено изражение. Боли ме стомахът, но вече няма връщане назад.
- Р?сках РґР° те помоля РґР° забравиш какво СЃРµ случи миналия петък Рё...
Не мога да довърша.
Тя става, поема дълбоко въздух и казва:
- Разбира се, Карлос Едуардо. Няма проблем. Трябва да отговоря на няколко имейла, които получихме през уикенда. Това ли е всичко? - пита тя, а аз кимам.
- Разбира се, Мариана. Благодаря ти - казвам аз, изненадан от реакцията й. Тя излиза от стаята без да каже и дума и затваря вратата. Чувствам се зле, сякаш тази врата е бариера между мен и нещо, което искам силно, въпреки че може да ми навреди. Надявам се само, че няма да съжалявам за това по-късно.
РњРђР Р?
Заключвам се в тоалетната и чак тогава се поддавам на емоциите. Това са неконтролируемите сълзи на разбитото ми сърце, на разочарование и срам. Не мога да повярвам, че това се случва. Защо изобщо си направи труда да ме потърси и да настоява за това, ако дори не се интересува от мен? Глупачка! Глупачка! Глупачка! Сигурно си е помислил, че съм просто поредното глупаво бедно момиче, което лесно ще примами.. Докато все още плача, вадя телефона си от джоба си и изпращам имейл на Лаис.
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: Помоооощ !!!!!!
Смазана съм. Той просто ме заряза.
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: Помоощ !!!!!!
КАКВО??? Ще сритам този глупак. Къде си? Не те е уволнил, нали?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
РќРµ!! Р’ тоалетната СЃСЉРј, без РґСЉС… Рё плача като бебе. Р?скам РґР° СЃРµ прибера вкъщи Рё РґР° СЃРµ СЃРєСЂРёСЏ. ТОЛКОВА РЎРЄРњ ГЛУПАВА !!!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Не! Ще поемеш дълбоко въздух, ще измиеш лицето си, ще сложиш малко грим и ще работиш така, сякаш нищо не се е случило. Ще ти изпратя нещо. Ще си прекараме вечерта с много сладолед. Човече, не мога да повярвам, че този идиот направи това!
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE:RE: Помоощ !!!!!!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Опитай се да го погледнеш от друг ъгъл - той е идиот. Той е богат негодник с малка пишка. Заслужаваш нещо по-добро.
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
О, скъпа. Не е малка
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
Ах ти, кучко! Каза, че не си спала с него!
-
-
-
-
PS: Голяма ли е?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
Не съм! За каква ме мислиш? Хахахахахаха, но усетих.
-
-
-
-
PS: Да, доста е голяма!
Денят ми е съсипан. В депресия съм и нямам търпение да се прибера вкъщи, но трябва да съм силна, въпреки че вътрешно се разпадам. Каду прекарва цялата сутрин заключен в офиса си. Този глупак ми изпрати имейл с молба да отменя всичките му срещи. Почти един час след случката в банята, получавам пакет от куриер.
- Странно! Не съм поръчвала нищо!
В пакета има малка кутия. Вътре намирам пет шоколадови блокчета и ръкописна бележка с няколко сърца, нарисувани в нея. Скоро осъзнавам какво е:
Шоколад, за да ти стопли сърцето!
Да, знам, че боли, но не забравяй, че да те зарежат може само да ти помогне. Горе главата, момиче! Ще получиш това, което ти се полага. Обичам те!
Лаис
По обяд ставам, когато чувам шум от кабинета му, и хуквам към тоалетната, за да не го срещам. Не ми се яде и не искам да напускам офиса. Просто искам този ден да приключи. Но все още не съм готова да се изправя срещу него. Плача още малко в тоалетната и когато наближава времето, когато той обикновено се прибира, се успокоявам, нанасям грим и вдишвам няколко пъти.
Следобедът се проточва. Той не напуска офиса си и съм благодарна за това. Комуникираме единствено по имейл и си отдъхвам с облекчение, когато денят приключва. Взимам нещата си и когато съм готова да си тръгна, почуквам на вратата на глупака и я оставям леко отворена, както правя всеки ден.
- Р?звинявай - казвам аз СЃ изненада, когато виждам стола РјСѓ обърнат РєСЉРј прозореца вместо РєСЉРј компютъра както РґСЂСѓРі РїСЉС‚. Обръща СЃРµ РєСЉРј мен, сякаш изненадан РґР° РјРµ РІРёРґРё там. - Тръгвам СЃРё. Р?маш ли нужда РѕС‚ нещо?
Опитвам се да звуча възможно най-професионално.
- Не...можеш да тръгваш, Мариана - отговаря той и аз кимам. Когато затварям вратата, той ме извиква отново.
- Мариана?
- Да? Отварям отново вратата. Сърцето ми бие толкова учестено, сякаш току-що съм участвала в маратон.
- Добре ли си? - пита той, а аз искам да ударя юмрук в лицето му. Прекарах целия ден, като се опитвах да овладея емоциите си, за да мога да говоря с него, преди да си тръгна, а той реши да развали всичко точно когато почти бях успяла? Вдишай и издишай, Мари.
- Дали СЃСЉРј РґРѕР±СЂРµ? Да, разбира СЃРµ. Защо РґР° РЅРµ СЃСЉРј? - питам, като успявам РґР° запазя гласа СЃРё равнодушен. - Съжалявам, РЅРѕ бързам. Р?мам работа.
- Разбира се. Лека нощ!
- Лека нощ - отговарям аз, след което затварям вратата.
Каду
Прибирам СЃРµ вкъщи разстроен, РЅРѕ РЅРµ знам точно защо. Би трябвало РґР° СЃРµ радвам, че Мари РїСЂРёРµ толкова РґРѕР±СЂРµ разговора Р·Р° нас. РќРѕ истината Рµ, че СЃРµ чувствам тъжен. Влизам РІ апартамента СЃРё, свалям вратовръзката Рё костюма СЃРё Рё влизам направо РїРѕРґ душа. Взимам дълъг РґСѓС€ Рё когато СЃСЉРј готов, увивам РєСЉСЂРїР° около кръста Рё обикалям къщата. Р’ тишината мезонетът изглежда твърде голям Р·Р° мен. Отивам РґРѕ бара Рё СЃРё сипвам СѓРёСЃРєРё. Р?зпивам РіРѕ РЅР° една глътка Рё решавам РґР° СЃРё легна. Вероятно СЃСЉРј уморен, това Рµ всичко. Отивам РІ стаята СЃРё, лягам Рё затварям очи. Р’ същото време РјРµ лъхва аромат РЅР° сладък парфюм Рё СЃРё СЃРїРѕРјРЅСЏРј едни изразителни кафяви очи. РџРѕ дяволите. Обсебен СЃСЉРј РѕС‚ една жена, само защото РЅРµ РјРѕРіР° РґР° СЏ имам. Мобилният РјРё телефон Р·РІСЉРЅРё Рё РіРѕ взимам РѕС‚ нощното СЃРё шкафче. Обажда СЃРµ Мигел.
- Здрасти, човече!
- Каду, какво става? Опитах се да ти се обадя днес, но госпожица Дракон не ме свърза.
- Кой? - питам объркан.
- Госпожица Дракон - твоята мрачна секретарка.
- Не говори така за нея, Мигел. Помолих я да не ме безпокоят днес. Бях зает.
- О, тя е хубава и така нататък. Но изглежда сякаш може да ми отхапе главата - казва той и се смее. - Въпреки че ако иска да отхапе нещо друго, не бих отказал. Той се смее гръмко и шегата ме ядосва.
Такъв е Мигел! Той смята, че всяка жена на планетата е предмет. Той никога не се забърква с никого. Ходи на срещи с тях за известно време, след което ги зарязва. Да, знам, че ще кажете, че и аз съм такъв, но винаги съм ясен с жените, с които излизам и им казвам, че не искам нищо сериозно. По този начин няма никакви очаквания. Той прави всичко възможно, за да се влюбят в него на всяка цена.
- Мигел, казах ти да оставиш Мариана намира. Не мога да загубя асистентката си само защото не можеш да се контролираш пред жените.
- Добре, добре, брато! Няма да направя нищо.
- Р?скаш РґР° РіРѕРІРѕСЂРёРј Р·Р° нещо или СЃРµ обади само Р·Р° РґР° дрънкаш?
- Направих онова техническо проучване от нашия клон в Сао Пауло, както поиска.
- Р??
- Ще ни трябват няколко корекции, за да инсталираме софтуера за проследяване, но мисля, че е възможно.
РћС‚ няколко месеца забелязвам, че РЅСЏРєРѕРё РѕС‚ нашите истории СЃР° РјРЅРѕРіРѕ РїРѕРґРѕР±РЅРё РЅР° тези, които нашите конкуренти публикуват, особено тези, произведени РѕС‚ нашия клон РІ Сао Пауло. РўРѕРІР° РјРµ кара РґР° мисля, че нещо РЅРµ Рµ наред Рё че РЅСЏРєРѕР№ СЃРµ опитва РґР° РЅРё подведе. Затова помолих Мигел, който управлява Р?Рў отдела, РґР° провери дали можем РґР° проследяваме имейли, онлайн чатове Рё споделени данни, Р·Р° РґР° разберем РєРѕР№ продава нашата информация РЅР° конкуренцията.
- Страхотно! Така че, приготви се, защото утре летим до Сао Пауло, за да уредим това - казвам аз и той се съгласява.
- Добре.
- Ще помоля Мариана да ни резервира билети следобед. Утре сутринта няма да бъда в офиса. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се.
- Разбира се, приятелю. Ще ти се обадя - казва той и приключваме разговора.
От: Карлос Е. Мораес
До: Мариана Коста
Тема: Билети
Мари,
Резервирай два билета за СП за мен и Мигел за днес (вторник), след обяд.
Мразя да пиша имейли на телефона си. Винаги правя правописни грешки. Мързи ме да ги коригирам, след като въведа текста. Точно когато ще го изпратя, пиша:
Ще се оправиш ли?
Каду
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию (https://www.litres.ru/pages/biblio_book/?art=64616602) на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.
Если текст книги отсутствует, перейдите по ссылке
Возможные причины отсутствия книги:
1. Книга снята с продаж по просьбе правообладателя
2. Книга ещё не поступила в продажу и пока недоступна для чтения